Хранителна добавка за лечение и превенция на варотоза и нозематоза

25.00лв. с ДДС

Хранителна добавка за лечение и превенция на варотоза и нозематоза

„Био Апис Детокс“ е хранителна добавка за пчели, която благодарение на своите качествени съставки  се доказа, като съвременно, натурално и много ефективно средство в борбата с болестите по пчелите.

„Био Апис Детокс“ е създаден и разработен по технология изключително насочена срещу варотозата и нозематозата, две болести водещи до пагубни последствия за пчелните семейства и техните поколения, две болести носещи на пчеларя сериозни финасови и материални загуби свързани с денонощен труд и харчене на много средства за различни видове препарати и лекарства за справянето с проблема.

Сега благодарение на „Био Апис Детокс“ пчеларите имат възможността да окажат истински отпор на варотозата и нозематозата, като с този препарат не само ще лекуват пчелите, но и ще се застраховат от по нататъшни поражения по пчелите, ще създадат здрав имунитет за пчелните семейства, както и за следващите поколения.

„Био Апис Детокс“ оказва превантивно и имуностимулиращо действие върху пчелите, като ги прави по малко податливи и достатъчно имунизирани от паразитите причиняващи варотоза и нозематоза. Този съвременен имуномодулатор благодарение на прецизно подбраните в него хранителни и лечебни съставки е съобразен изцяло с био-гена на пчелите, като по този начин ги защитава максимално от заобикалящите ги болести.

През цялото време докато пчелите работят във външни условия, както и в последващото им зазимяване те имат изграден предпазен щит, който държи паразитите на безопасно разстояние.

  • Съдържание:

„Био Апис Детокс“ представлява колоиден разтвор от сребърна вода и етерични масла от цвят на мащерка, розмарин, черен бор, бял равнец и хелихризум.

  • Начин на употреба:
  1. Отмерете 50 мл. „Био Апис Детокс“ ако пчелното семейство е вече заразено отмерете 100 мл.
  2. Отмеренето количество сипете директно в хранилката.
  3. Използвайте при температури над 12 градуса.

Опаковки от 500 и 1000 мл., като 1000 мл. са достатъчни за 20 пчелни семейства:

 

Категория:

Описание

„Био Апис Детокс“

Натурална и биологично чиста хранителна добавка за пчели. Използва се, като превенция и лечебно средство против болестите по пчелите.

За да разберете какво причинява нозематозата на пчелите прочетете следващата статия;

Нозематозата има някои особености, които я отличават от другите заразни болести по пчелите. Първо, тя е паразитна болест и причинителят й може да се размножава само в лигавицата на тънкото черво на пчелните индивиди и второ, болестта протича в две форми – остра с явни клинични белези и скрита (латентна) без видими за пчеларя симптоми. Острата форма се наблюдава през зимно-пролетния сезон, а латентното протичане на болестта е характерно за топлия лятно-есенен сезон.

Един от основните клинични признаци на нозематозата е зимно-пролетната диария на пчелите. Както стана ясно от казаното в предния брой, диарията е следствие от нарушената и разстроена функция на храносмилателната система на пчелния организъм. Паразитите разрушават лигавицата на тънкото черво, което повишава апетита на болните пчели и по този начин се ускорява напълването на дебелото черво и подбуждането на диария.

ПЪРВОИЗТОЧНИК НА ЗАРАЗАТА са болните и умрели пчели и техните екскременти (фекалии), а замърсените с тях мед, прашец, вода и различни предмети са вторични източници.

Вътре в кошера заразяването на здравите пчели става от първоизточника на заразата – богатите на ноземни спори фекалии на боледуващите пчели и замърсените с тях хранителни запаси. Това стана най-вече през зимата и началото на пролетта, когато болните пчели не могат да направят очистително облитане поради ниските температури и затова са принудени да дефекират вътре в пчелното гнездо. А болната майка със своите изпражнения разнася заразата в гнездото през цялата година, докато е жива.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА НОЗEМАТОЗАТА ИЗВЪН БОЛНИЯ КОШЕР
Ноземната зараза се пренася от кошер в кошер и от пчелин в пчелин в даден район от самите пчели и много често от невежия и нехаен пчелар. Пчелите са най-опасните разпространители на заразата през пролетта. По време на ранните пролетни облитания се наблюдава често блуждаене на пчелите в съседните кошери. За това допринася гъстото настаняване на кошерите и едноцветното им боядисване. Пчелите през ранна пролет още нямат затвърдени опознавателни рефлекси към мястото и външните белези на своя кошер и затова правят грешки. По този начин от нозематозното пчелно семейство в пчелина заразата може да обхване за 2-3 месеца целия пчелин.

Когато времето се затопли и пчелите от всички кошери започнат да летят и работят в района, нозематозата може да се разнесе и между пчелините, намиращи се в летателния обсег на пчелите в района чрез кражби. Обект на кражба са както умрелите през зимата семейства, така и тези, които въпреки болестта са оживели до пролетта, но са станали много слаби и беззащитни.

Къде от професионална некомпетентност, къде от мърлявост и небрежност много пчелари участват несъзнателно в разпространението на нозематозата през пролетния сезон по различен начин:

  • като оставят пред кошерите на пчелина на открито пити от умрели през зимата пчелни семейства с оглед пчелите да приберат меда и да ги почистят;
  • като придават на здравите семейства такива заразени пити с цел да ги подхранят и засилят;
  • като присъединяват отслабналите и осиротели през зимата семейства към останалите от пчелина;
  • като подсилват пред първата главна паша някои семейства с пило и летящи пчели от слаби семейства с неопределено здравословно състояние;
  • като не дезинфекцират периодично работните си дрехи и инструменти, а работят с тях без притеснение;
  • като не поддържат добра хигиена на ползваните общи водопоилки, които през пролетта пчелите посещават усилено – от болни и здрави семейства;
  •  като настаняват в недезинфекцирани кошери от семейства, умрели през зимно-пролетния сезон, пролетни рояци или редовни семейства.

Пренасяне на заразата от един пчелин в друг, от един район в друг, дори от една държава в друга може да стане чрез покупко-продажба на майки, пчелни семейства или заразен пчеларски инвентар (дребен и едър), сандъци, нуклеуси, центрофуги и друг помощен такъв. Нозематозата може да бъде пренесена на по-големи разстояния и посредством прилагането на подвижното пчеларстване.

Наред с казаното дотук трябва да се спомене, че през топлия сезон преносители на ноземните спори могат да бъдат и търтеите, за които е характерно по-активното блуждаене, както и някои неприятели на пчелите и техните семейства като оси, мравки, ларвите на молеца и мишките, макар тяхното значение да е нищожно спрямо това на пчелите и пчеларя.

ПРИЗНАЦИ НА НОЗЕМАТОЗАТА
Те са видими само през зимно-пролетния сезон, когато болестта протича в остра и явна форма, защото тогава условията на живот са най-тежки, а и контактът между пчелите в гнездото е най-голям и функционално необходим за запазване живота на пчелното семейство и за отглеждане на новото пило. Пчелното пило се отглежда при температура около 35 градуса С, а това е оптималната температура за поникване на ноземните спори и за бързото размножаване на амебовидните паразити в епителните клетки на лигавицата на средното черво на пчелите.

Един от най-очевидните признаци на нозематозата е фактически самата диария. Причините за нея са вече ясни. Фекалиите се виждат като петна с кафяв и тъмнокафяв цвят и могат да се намерят и видят по питите и техните рамки, по стените на кошера, по пределната дъска, а и около самата прелка. Не бива да се забравя, че за диария през зимата може да има и други причини, но при нозематозата тя се появява едва когато се появи първото пролетно пило, защото температурните условия са благоприятни за размножаване на ноземните паразитни клетки.

Само за броени седмици здравословното състояние на заразените пчели се влошава и завършва най-често със смърт. Обикновено в края на зимата освен диаричния признак се виждат и много болни пчели, които са отпуснати и слабо подвижни и вече не могат да летят, а само пълзят по прилетната дъска и по земята пред кошера. Болните пчели имат подути коремчета и при стискане от тях излиза водниста кафява течност с неприятна възкисела миризма, която се изпръсква надалеч. При микроскопско изследване в изпражненията се виждат неизброим брой спори на причинителя на болестта. При отваряне на гнездото на болното семейство се виждат болни и умрели пчели по питите и най-вече по дъното на кошера и ако смъртността е голяма, прелката е станала непроходима.

При тежките форми на протичане на болестта поради голямата смъртност на пчелите и на самата пчелна майка боледуващите семейства или загиват, или в най-добрия случай остават живи, но силно отслабнали. През зимата болните семейства при преслушване издават постоянно засилващ се тревожен звук и болните пчели дори се разпълзяват и достигат прелката.

Оцелелите до пролетта семейства се освобождават постепенно от тежко болните пчели и със затопляне на времето и появата на първия пролетен нектар и цветен прашец привидно признаците на болестта изчезват и като че ли настъпва оздравяване, но това е така, защото нозематозата преминава в латентна форма. Такива семейства през цялото лято остават слаби и непродуктивни и са бреме за пчеларя. Те си остават заразоносители до следващата зима и цикълът на болестта се затваря.

Мерки за борба без антибиотици

Общо взето, нозематозата протича различно през различните години както и в различните пчелини. Например през меките зими болестта се проявява в много лека форма, едва забележимо и ако пчелните семейства са силни и запасени с много и качествена храна, те навлизат в пролетния сезон в добро състояние и ако пчеларят умее добре да работи с кошерите, може да разчита и на добра медена реколта. Тежкото протичане на болестта през зимата и първата половина на пролетта зависи от наличието на редица утежняващи живота на пчелите през зимата фактори. Тогава болните семейства може и да не иззимуват – смъртността е много висока и може да ликвидира цели пчелини.

Първо. Всички фактори, които принуждават пчелите да консумират повече храна през зимата, са напълно негативни. И второ, има и неща, които изтощават пчелите през този тежък сезон от живота на пчелните семейства и това рязко понижава съпротивителните жизнени сили на зимуващите пчели и те лесно и тежко заболяват.

КЪМ ПЪРВАТА ГРУПА ФАКТОРИ СПАДАТ СЛЕДНИТЕ:

  1. Продължителните и тежки зими, които рядко позволяват на пчелите да правят очистително облитане. Много фатални са късните продължителни застудявания през февруари и март, когато в кошерите вече има пило и за нормалното му отглеждане пчелите трябва да ядат много храна.
  2. Некачествената зимна храна. Най-опасен е мановият мед, защото той съдържа много несмилаеми вещества, както и отровни такива, а това силно утежнява диарията и може да бъде причина за нея и при здрави от нозематоза семейства.
  3. Зимното безпокойство на семействата от мишки, силен шум и домашни животни, движещи се през зимата между кошерите, тревожи пчелите и те реагират с консумация на повече мед и ускорено запълване на дебелото им черво с несмлени вещества.
  4. Микроклиматът в кошера. Широкото и влажно гнездо, несъобразено със силата на семейството, усложнява зимуването му и принуждава пчелите да консумират повече мед.
  5. Слабите семейства през зимата винаги ядат повече храна, за да могат да поддържат необходимата температура в пчелното кълбо и да отгледат първото зимно поколение млади пчели. Така те натоварват преждевременно дебелото си черво и от друга страна, по-бързо се изтощават и скъсяват живота си. Ето защо нозематозата е по-смъртоносна за такива семейства.
  6. Осиротяването на семействата през зимата е съпроводено с голямо безпокойство и изразходване на много излишна храна през този неблагоприятен за пчелите сезон.

ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ, КОИТО ИЗТОЩАВАТ ПЧЕЛИТЕ и намаляват защитните им съпротивителни сили, което ги прави по-беззащитни към причинителя на нозематозата, са следните:

  1. Зазимяване на семействата през есента с по-стари пчели поради по-ранното спиране на яйценосната дейност на майката. Причина за това може да е старата майка, сухото лято и есен, слабото семейство, вароатозата, скрито протичащата през лятото нозематоза и най-вече невежия и безотговорен пчелар.
  2. Късното подхранване със захарен сироп през октомври изтощава пчелите, докато го превърнат в подходяща за зимата храна (в т. нар. захарен мед). Така пчелите рано изчерпват белтъчните си запаси и навлизат в зимата амортизирани и с понижени защитни сили.
  3. Белтъчно гладуване. Зазимяването на семействата без прашец или с нищожни количества принуждава пчелите през зимата и особено когато се появи първото пролетно пило, да използват белтъка от телесните си запаси, намиращи се в т. нар. мастно-белтъчно тяло, а това, съчетано с наличие на нозематозна зараза, довежда до висока смъртност на въпросните семейства.
  4. Зазимяването на пчелните семейства с висока степен на опаразитеност с кърлежите на вароатозата, от една страна, постоянно безпокои пчелите, и от друга, кърлежите изсмукват кръвта им и белтъчното съдържание намалява най-малко с 25%. Опаразитените пчели навлизат в зимата изтощени и анемични, а нозематозата ги довършва.

Наред с казаното дотук искам да отбележа, че северните породи пчели са се приспособили да живеят при по-тежки зимни условия в сравнение с южните по-светли породи, поради което са и по-устойчиви към нозематозата. Поради това преди години опитите за внедряване на светлата италианска порода у нас не завършиха с успех. В известните нозематозни райони в Северна България италианките дадоха най-много жертви. Изводът е да не надничаме в чуждата градина, ами да държим предимно на нашата си местна порода, с нея по-лесно ще се справим с нозематозата.

МЕРКИТЕ ЗА БОРБА С ТАЗИ ОПАСНА БОЛЕСТ СЕ СВЕЖДАТ ДО ТРИ ОСНОВНИ НЕЩА:
профилактика, лечение и щателна дезинфекция.

ПРОФИЛАКТИКАТА се състои предимно в това пчеларят да зазимява кошерите си по правилата на пчеларската наука – с качествена и достатъчно по количество храна така да подреди и стесни гнездото на всяко семейство, че да създаде приятен уют за спокоен и нормален живот на пчелите през зимата, да не допуска появата на някой от гореописаните негативни фактори, които вредят на нормалния живот на пчелите и облекчават агресивността на нозематозата. Необходимо е да се поддържа винаги чистота в пчелина и в кошерите, да се прави редовно почистване на кошерите, а също и периодична дезинфекция в заразените пчелини, да се подменят по-начесто питите, особено старите, защото те са най-замърсени и заразени. В такива пчелини редовно да се събират и изгарят изхвърлените пред кошерите умрели пчели, а мястото да се напръсква с бордолезов разтвор или с варно мляко. Важно е да се купуват кошери, рояци, майки и пчеларски инвентар само от пчелари със здрави пчелини.

ДОСКОРО ЛЕКУВАНЕТО НА БОЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА ОТ НОЗЕМАТОЗА се правеше с помощта на антибиотици и с българския препарат нозестат. Официално вече е забранено прилагането на антибиотици в пчеларството, а нозестатът почти изчезна от ветеринарните аптеки поради това, че не е пререгистрирано правото за производство. Срокът на трайност на нозестата е дълъг, той не е антибиотик, а е йоден препарат и е безвреден за човека, затова, ако се открие някъде, може да се използва и прилага по дадените указания (по 5 г на литър сироп през 3 дни трикратно и след седмица почивка – отново).
Преди да се захване пчеларят с борбата с нозематозата, трябва да е сигурен в диагнозата, а тя се поставя безгрешно само по лабораторен начин. Има още две болести, които се проявяват с диария. Това са зимната незаразна диария и пролетната паратифна.

В комплекса от оздравителни мерки при нозематозата важно място заема ДЕЗИНФЕКЦИЯТА НА ПИТИТЕ, КОШЕРИТЕ И ПЧЕЛАРСКИЯ ИНВЕНТАР, а също и меда. Тежко болни семейства не бива да се жалят, а трябва направо да се унищожават. Техните пити, както и на умрелите в края на зимата се изваждат и медът им се центрофугира и трябва да се консумира само от семейството на пчеларя. НОЗЕМНИТЕ АМЕБИ И СПОРИ НЕ СА ОПАСНИ ЗА ЧОВЕКА, НО ТАКЪВ МЕД НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДАВА НА ПЧЕЛИТЕ. Центрофугата се дезинфекцира, като се облее с 3-4% разтвор на сода каустик.

Старите пити се унищожават, а останалите се напръскват обилно с 4%-ов разтвор на формалин и се нареждат в чист празен кошер, той се затваря и се уплътнява добре и се поставя на топло слънчево място за една седмица, след което питите се изваждат, промиват се обилно с вода и се подсушават. Разбира се, рамките им предварително се почистват от изсъхналите по тях изпражнения. Миризмата от формалин се премахва, като питите се напръскват с 1% разтвор на амоняк. Вместо формалин може да се използва разредена 4 пъти 96% оцетна киселина. 200 мл от този разтвор е достатъчен за 12 пити. В краен случай работа може да свърши и 1 литър силен оцет, но затвореният и оставен на топло място кошер трябва да стои поне 10 дни.

Дезинфекцията на самите празни и механично почистени кошери се прави чрез опламеняване с газова или бензинова горелка, а инструментите чрез изваряване. Медът също може да се освободи от заразата, като се извари за 15-20 минути.

 

 

източник:http://beehoneyportal.com/pchelite/nepriqteli/nozematoza/

 

Какво е варотоза?

Вароатоза е паразитно заболяване на пчелните семейства, предизвикано от външен акар – Вароа (Varroa destruktor). Познат, като паразит по средноиндийските пчели, които биологично се различават до голяма степен от медоносните пчели. През периода след Втората световна война, акара вароа постепенно се приспособява за паразитиране и към пчелите, за да стане в наши дни проблем за пчеларството в света.

Възрастната женска е с напречно овална форма и 4 чифта къси крака, разделени на 7 членчета. Тялото е покрито с космици и има червен цвят. Мъжкият акар вароа е с кръгло тяло, сиво до жълтобелезникаво и слабо хитинизирано. На 3-4 женски се пада един мъжки, който след оплождане на женските умира.

Акарите вароа се хранят с хемолимфа от ларвите и пчелите. Размножават се в килийките с ларви, в които непосредствено преди запечатването им влизат готовите да снасят женски. Съешаването между мъжките и женските се извършва също в запечатаните килийки.

Развитие на болестния процес вароатоза

Наблюденията върху протичането на вароатозата при естествени условия показват, че този процес, общо взето, е бавен. От първото проникване на акарите вароа в пчелното семейството до появата на първите признаци минават 3-4 години. През първите 2-3 години степента на инвазия на пчелите в кошера е много слаба (под 2%). Едва след като тази степен достигне 4-5% започва бързото й покачване. Тогава само за един сезон процентът на опаразитените пчели може да се увеличи 5-10 пъти. Настъпват тежки увреждания на пчелното семейство, които понякога, когато не се вземат мерки, завършват със смърт.

Как се разпространява вароатозата

3а бързото разпространение на акара вароа, голямо значение имат биологичните му особености – възможност за голяма и бърза репродуктивност, способност за залавяне и задържане между сегментите на коремчето на пчелата и други части на тялото и относително голяма подвижност.

В опаразитеното пчелно семейство паразитът твърде лесно се прехвърля от тялото на новоизлюпилата се пчела върху други пчели, а оплодените женски – върху ларвите в запечатваните в момента килийки.

От едно пчелно семейство в друго женските акари попадат при блуждаене и налитане на опаразитени пчели в чужди кошери, при подсилване на пчелните семействата с пчели от други, при кражби между пчелите, чрез търтеите и др. Колкото по-близко един до друг са кошерите в пчелина, толкова по-лесно се разпространява акарът. От значение е и използваната технология в пчелина. Когато ежедневно се размества инвентар, изравняват се пчелни семейства, създават се нови и се извършват други дейности, ограничаване разпространението на акара в пчелина е практически невъзможно. В съседните здрави пчелини акарът се разпространява обикновено чрез “пълзене”, т.е. чрез търтеите на опаразитените пчелни семейства, пчелните роеве, налитанията и кражбите. На по-далечни разстояния това става с разплодителен материал (така акарът беше внесен в България) или чрез търтеите през периода на размножаването. Тогава те летят на разстояния до 10-15 км и биват приемани от всяко пчелно семейство.

Разпространението на акара от една държава в друга и от един континент в друг е свързано винаги с пренасянето на опаразитени пчели (включително и пчелни майки) или прелитащи през границата роеве.

Признаци за вароатоза

При ниска степен на опаразитеност увреждането или умирането на единични ларви остава незабележимо от пчеларя. С нарастване на процента на опаразитеност започва да се увеличава и броят на нежизнеспособните пчели и акари. При част от новоизлюпващите пчели, се установяват деформации на гърдите, коремчето и крилата – по-малки размери, недоразвити, като чуканчета, криле, изкривявания и т.н. Такива пчели не могат да летят, падат пред кошера и се разпълзяват по територията на пчелина.

При запечатаното пило има признаци на прошарване. Част от капачетата на килийките са пробити. Намиращите се в тях какавиди са мъртви, а при изваждането по тялото им и по стените на килийката се намират възрастни акари и развойните им форми. Опаразитените пчелни семейства изостават в развитието си поради нарушаване на възпроизводството в абсолютен и преносен смисъл – нежизнено поколение. Бързо отслабване на семейството най-често се наблюдава в края на лятото, когато в него отсъства търтеево пило и акарите се размножават и паразитират изключително върху пилото за пчели –  работнички. Популацията в кошера намалява до не няколко стотин пчели, а понякога остава само майката с няколко десетки пчели – работнички, които са силно опаразитени.

Мерки за борба с вароатоза

Борбата срещу заболяването вароатоза е сложна и трудна. Развойните форми и част от възрастните на акара са в запечатаното пило и практически са извън обсега на действието на лекарствените препарати.

Според характера на начините и средствата за борба срещу вароатоза те се разделят на механично-биологични, физични и специфични лекарствени средства. У нас по редица причини се прилагат само механично-биологичните и противопаразитните средства. Изхожда се от факта, че акарът предпочита да паразитира и да се размножава в търтеевото пило, което винаги е опаразитено в много по-голяма степен от пилото за пчели-работнички. Затова и в практиката се прилага механично отстраняване на търтеевото пило, за да се намали количеството на акарите. Този начин е известен като “метод на строителната рамка“. След като отгледаното в строителната рамка търтеево пило се запечата от пчелите, то се изрязва. Сам по себе си този начин е добър, но без прилагане на. специфични препарати, заболяването вароатоза не може да бъде прекратено. Затова той се съчетава с прилагането на лекарствени средства против вароатоза.

В исторически аспект в практиката са известни много специфични препарати, но поради слаба ефективност или по други причини те вече не се използват. Сега в България намират приложение следните противопаразитни средства: варостат-А; фумигант с активна субстанция амитраза; варостат-Ф и варостат-Р; фумиганти със същата активна субстанция.

Препаратите от тази група са ефективни само при неколкократното им прилагане. У нас е утвърдена следната схема:

  • пролетно третиране против вароатоза през първата половина на април – двукратно през 7 дни, по еднадве ленти на пчелно семейство;
  • междинно третиране срещу вароатоза в края на юли – двукратно през 7 дни;
  • основно третиране  – трикратно през октомври с интервал от 6-7 дни.

Най-новите препарати, които вече имат широко приложение у нас, са тези с активна субстанция – флувалинат и флуметрин (синтетични пиретроиди). Представляват пластмасови или дървени ленти, напоени с активна субстанция. Произвеждат се под наименованията апистан, байварол, варолан, варотом, варостоп и др.

Опаразитеното пчелно семейство се третира с една или повече ленти (според указанията за прилагане на всеки препарат), които се поставят между питите в гнездото. Там лентите престояват 30-40 дни, след което се изваждат и заравят в земята. При такова продължително престояване на лентите в гнездото се постига до 99-100% ефект. Всъщност ефектът от третирането е такъв, че невинаги е необходимо друго третиране през същата година.

Профилактика срещу вароатоза

Тъй като опаразитените пчели губят значителни количества белтък от тъканите на организма си, се налага осигуряването им с достатъчно цветен прашец през периода на зимуване. От голямо значение е осигуряването на пчелните семейства през втората половина на лятото и есента с подбудителна пчелна паша и млади пчелни майки. От значение са и всички останали изисквания за биологично съобразен начин на живот на пчелите.

Източник: агронет.бг
Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Не можете да прочетете? Сменете текста. captcha txt

Start typing and press Enter to search